Защо се извиняваме? Понякога се извинявам, а не се чувствам виновен. Върху това си струва да поразсъждавам и да потърся отговор. Кара ли ме извинението да се чувствам по-добре? Да, кара ме.
Чувствам ли се по-добър човек? Не всеки път, но когато се случи е страхотно!
***
Защо хората се извиняват и защо това е толкова важно? Представете си, че някой ви е причинил болка, дори и несъзнателно. В продължение на известно време, вие ще носите тази болка в себе си и постепенно тя даже може да прерасне в голяма обида. Всеки път при среща с този човек вие ще си спомняте за обидата. А това означава, че вашите отношения вече няма да са така добри. Но пък, ако този човек ви каже искрено: "Прости ми, моля те!", то най-вероятно ще ви олекне и отношенията постепенно ще започнат да се възстановяват.
За това извинението е първата стъпка при поправянето на своите грешки. Следва да се извините, ако сте направили нещо лошо или сте обидили някого. Когато се извинявате е важно наистина да чувствате разкаяние. Ако вие не осъзнавате своята вина и просто произнасяте думи, то по-добре нищо да не казвате.
Да кажеш "извинявай" е едва първата стъпка на извинението. Следващата стъпка е най-важната - да убедиш другия човек, че вие не бихте постъпили отново така. Представете си, че ваш приятел ви е излъгал. Хванали сте го в лъжа и той се е извинил, казал ви е, че няма да се повтори, че няма да прави повече така. Казал е нещо от сорта на: "Извини ме, много съжалявам, че така се получи. Не исках да те обидя. Нека останем приятели.". Вие решавате да му простите, но след известно време той отново постъпва по същия начин. Как ще се почувствате? Няма спор - ужасно. Вероятно, ще ви бъде много трудно да вярвате на приятеля си след повторната лъжа. Ако той наистина съжаляваше за постъпката си първия път, то той не би ви излъгал още веднъж. С други думи, ако неговото извинение беше истинско, искрено, то той не би позволил това да се повтори, а би осъзнал вината си.
Нека да разгледаме въпросът за извинението: как хората се извиняват, кога трябва да се извиняваме и как да покажем, че се разкайваме за постъпката си.
Из дневника на Ана
Извинението изисква голяма смелост. Ако бяхте на мястото на Ана, щяхте ли да постъпите като нея? Хванали са Ана да краде. Ана се е чувствала ужасно, и не само, защото са я хванали. Било й е тежко, тъй като тя е разбирала, че е извършила лоша постъпка и от това са страдали нейните роднини. Ето как Ана е решила своя проблем.
6 февруари.
Мама, татко и дядо решиха, че няма да ме наказват, ако аз просто отида и се извиня на онази жена. Да се извиня! Това е толкова ужасно! И толкова трудно. Отначало аз отказах, но после разбрах, че трябва да го направя. Дядо ме посрещна днес след училище и ние отидохме при продавачката, от която аз откраднах обръча. Тя много се учуди, че ми е стигнала смелостта да се върна и да й се извиня и тя прие моите извинения. Въпреки че беше неловко да каза "извинете, няма да правя повече така", когато с дядо се отдалечавахме от павилиона й, аз се почувствах като птица, която е излетяла от клетката на свобода.
Какво ли щях да правя без дядо? Благодарение на него аз се чувствам силна в момент на слабост, все едно съм лъвче редом до големия, силен лъв. Радвам се, че съм негова внучка, защото колкото и да съм лоша, той винаги ще остане мой дядо.
След това дядо ми купи сладолед, погледна ме в очите и каза, че се гордее с мен. През целия път към вкъщи той ме държеше за ръка и ми беше толкова топло. Повече не казахме нито дума за това. Когато пристигнахме вкъщи, всичко беше почти както обикновено. На обяд татко не беше сърдит, а вечерта ми каза колко се радва, че съм се извинила. Той дълго говори с мен и мисля, че всичко отново ще е наред. Какво облекчение! Никога нищо повече няма да открадна!
Това е пример за малко момиче, на което му е било достатъчно трудно да се извини, за това което е направила. Защо обаче на някои възрастни им е толкова трудно да се извинят? Дали защото те са нямали своя дядо, който да ги държи за ръка и да им каже, че се гордее с тях? Аз нямах такъв дядо. И да, беше ми ужасно трудно да се извинявам. Но незнайно кога осъзнах, че се чувствам като птичката, излетяла от клетката си на свобода, когато се извиня.
Вие не сте единствения човек, който допуска грешки и трябва да се извини. Никой не е застрахован от грешки и на всекиго, един ден му се налага да иска прошка.
Запомнете!
- Ако сте постъпили лошо или сте засегнали нечии чувства, то е много важно да се извините и то искрено.
- Извинение, съпроводено с добри постъпки, може да помогне на всички да се почувстват по-добре.
- Да се извиниш не е лесно, но след това винаги се чувстваш по-добре.
Никога не е твърде късно.
Никога не е твърде късно, да кажеш "Извини ме". Неприятните чувства, възникващи в онзи момент, когато вие сте обидили някого, не изчезват като с магия, от само себе си. Те могат да се таят някъде дълбоко в сърцето, но искреното извинение ще ви помогне да се отървете от тях завинаги. Всички тежки чувства, които пазите в себе си, създават като че ли клетка около сърцето ви и това ви пречи да бъдете себе си, да бедете свободни. Само вие имате ключа, който отключва тази клетка с думите "Прости ми". Знаете: По-добре късно, отколкото никога.
А сега си помислете, дали не трябва да се извините на някого. Напишете му кратко писмо, в което да му обясните за какво съжалявате и защо. А ако ви стиска, изпратете писмото!
Спомнете си ситуации, в които някой е трябвало да се извини на друг човек. Помислете си как той може да покаже на другия, че наистина съжалява за стореното. Едно е да кажеш "Съжалявам, че изгубих книгата ти". Но друго е "Съжалявам, че изгубих книгата ти" и да му подариш друга.
Искреното извинение разрушава бариерите между хората.
Не бъдете излишно горделиви. Извинете се!
Аз ще продължа да го правя. Това ме прави по-силен човек!
Често в семейните и любовните двойки се случва, когато един от партньорите охладнява към другия. В същото време другият партньор все още обича първия. Но се срещат и други варианти: например достатъчно разпространен случай е, когато момичето изпитва вина за това, че не може да отговори със същите чувства, според нея, на младежа, когото уважава, но въпреки това не обича.
